Стерилизацията в аквакултурите

Повечето рибовъдни стопанства работят при ограничена употреба или дори без използването на оборудване за стерилизация. Дали тя е необходимост, и ако е така, при какви обстоятелства?

При интензивните аквакултури, и особено при рециркулационните системи, водните организми са с високи гъстоти на посадките. Това обикновено води до повишаване на нивата на метаболитните отпадъци (урина, фекалии, слуз, люспи, остатъци от храна). Такова натрупване на разтворена и неразтворена  органична материя осигурява перфектен източник на храна и инкубатор за бактерии, дрожди, гъбички, протозои и други микроскопични форми на живот. Тези същества колонизират рибните отпадъци, като произвеждат свои собствени екскреции и консумация на кислород. Много от тях участват в разграждането на веществата и подпомагат пречиствателните процеси. За съжаление не всички от тях са полезни.

За по-чувствителни видове риба, самото присъствие на тези организми във водата, по тялото на рибата и по хрилете може да се окаже стрес фактор и да доведе до влошаване на здравето на рибата. Освен това те се явяват конкуренти на отглежданите организми по отношение на консумация на кислород, което може да доведе до проблеми в системата.

Ако отглеждате риба на открито при ярка естествена светлина или използвате силно осветление в помещенията за отглеждане, може да наблюдавате така наречения „цъфтеж на водата”. В тези богати на хранителни вещества води се размножават микро водорасли, наречени алги. Прекомерното им развитие също дразни хрилете на рибата и понижава кислородното съдържание на водата (особено нощем).

аквакултури, рибовъдтство, рибовъдни стопанства, риби, рибни ферми, болести по рибите, европейски проекти, ИАРА

Проточни UV стерилизатори в аквакултурите

При всички тези случай е желателно да се намали популацията на нежелани организми и това обикновено се прави чрез преминаване на водата през стерилизация. Съществуват няколко метода за стерилизация на водата. Най-често използваните са UV и озониране.

UV стерилизацията представлява метод при които водата преминава през специализирани единици: цилиндри (тръби) или плитка плоска част (вани), в които има монтирани електрически лампи, които излъчват светлина в ултравиолетовия спектър. При тази дължина на вълната стават фатални промени на ДНК структурите на всички организми преминали през тези единици и съответно до тяхната смърт. UV стерилизацията се смята за много надежден метод, защото само 2 до 3 см в облъчваната област са необходими за да унищожат вредните организми. Съответно няма вреден ефект върху организмите извън тази област. На отглежданите организми и дори за бактериите в биофилтъра този метод не влияе.

Озонирането разчита на създаване на озон във водата за отглеждане. Озонът се създава като кислородната молекула се разделя от О2 и се реформира като О3. Докато О2 е сравнително стабилно състояние на кислорода, О3 е много активен окислител и атакува всички органични вещества във водата. О3 не може да се съхранява лесно и затова се произвежда на място с помощта на озон-генератори. Озонът се въвежда във водата на подходящо място за да може да си взаимодейства с органичната материя. Поради опасност от повреди върху рибата или филтърните бактерии той не трябва да влиза във контакт с отглежданите организми. Неговият полуживот е от 20 секунди до 2 минути.

аквакултури, рибовъдтство, рибовъдни стопанства, риби, рибни ферми, болести по рибите, европейски проекти, ИАРА

Озонатори използвани в аквакултурите.

Озона има и допълнителни предимства. Той  добър флокулант, избистря водата, премахва неприятния мирис и добавя кислород във водата. Необходимо е повишено внимание и знания при използване на озон, за да се гарантира, че опасността за рибите и филтърни бактерии е сведена до минимум, но това е мощен инструмент за стерилизиране на вода особено в една рециркулационна система.

Не стана дума за болестотворните организми. Да, и озонирането и UV стерилизацията са мощни средства за ограничаване на патогените по отглежданите организми. Особено ценна е тяхната помощ при стерилизация на входящата вода, за да се избегнат зарази на фермата от външната среда.