Устойчиви аквакултури

Населението на земята расте прогресивно (от 3 милиарда през 1960 г. до повече от 7 милиарда в момента; очаква се до 2050 г. броят на хората на тази планета да достигне 9,3 млрд, всяка минута се раждат по 267 бебета, умират 108 души). Човечеството все повече се нуждае от качествена и достъпна белтъчна храна. Аквакултурите играят и ще продължат да играят съществена роля в набавянето на висококачествена белтъчна храна за повишаващата се численост на населението на земята. Аквакултурите представляват производство на водни организми и се превърнаха в един от най-бързо развиващите се сектори на световното стопанство.

Аквакултурите, както всички други практики за производство на храни, са изправени пред предизвикателствата на устойчивото развитие. Аквафермите, като техните сухоземни аналози, непрекъснато се стремят към начини и средства за подобряване на производствените практики, към ефективност и намаляване на разходите, тоест към устойчивост.

Налице са много усилия за създаването на концептуална рамка за разбиране и определяне на същността на термина устойчиви аквакултури. Понятието устойчивост обикновено се разглежда от три гледни точки: влияние върху околната среда и влияние върху икономическите и социални фактори. Често, мненията на заинтересованите страни се ограничават до моментната картина, а не върху перспективата, която може да окаже влияние върху устойчивостта и жизнеспособността на аквакултурите.

Кои са основните тези, често определящи аквакултурите като неустойчиви?

Неустойчивите аквакултури могат да спомогнат за унищожаването на популациите риби и безгръбначни от отворените води. Могат да повлияят отрицателно върху околната среда. Могат да повлияят върху местното население, неговата прехрана и сигурност.

През декември месец миналата година (2013) от организацията „Greenpeace International“ изнесоха тревожни факти:

„2,5 пъти по-голям капацитет на рибарските кораби от съществуващата риба“

„Замърсяване на стойност 50 милиарда долара годишно от прекалено многото рибарски кораби в световния океан.“

Свръхулов

Мащабните риболовни операции, водещи до свръхулов нарушават екологичното равновесие на морските екосистеми. Улавят се все по-малки и по-малки риби, тъй като по-големите вече са уловени.

Аквакултурите влияят косвено върху свръхулова. Повечето отглеждани риби и скариди в аквакултурите по света са хищници. Те се нуждаят от риба за да се прехранят. През 2004 г. секторът на аквакултурите е използвал 87% от световното производство на рибно олио и 53% от световното производство на рибно брашно. Само за отглеждане на сьомга се използва над половината от световното производство на рибно олио. Количеството фураж, необходим за изхранване на риби и скариди е зашеметяващ. Например около 22 кг уловена риба е необходима за производството на 1 килограм отглеждана риба тон, 4 кг уловена риба е необходима за производството на 1 килограм сьомга, около 2 кг уловена риба е необходима за производството на 1 кг скарида. Много от рибните запаси , използвани за производство на рибно брашно и рибно олио – предимно аншоа, сардина, скумрия и херинга са под нивото на безопасната им биологична граница.

Аквакултурите обаче са и разрешение на проблема със свръхулова въпреки твърденията на някой специалисти. Докато запасите от отворени води намаляват драстично, търсенето за отглеждани скариди, сьомга, риба тон, тилапия и други видове е в своя възход. Те се превръщат в своеобразен заместител на уловената риба с много по-високо качество. Аквакултурите се отглеждат при контролирани условия на средата и без влиянието на вредни фактори.

Все повече и повече от големите производители търсят начини да намалят рибното брашно и рибното олио в рецептите си за фуражи. Търсят се нови източници на качествени протеини и се усъвършенстват технологиите за пречистване и добиване на протеините. Правят се изследвания за алтернативи, като протеини от инсекти, от птичи пера и алги. Един от най-големите световни производители на фуражи за аквакултури например, влага едва 15% рибно брашно в речептите си за карниворни риби. Осталите необходими количества се набавят от специализирани високотехнологични продукти като пшеничен, царевичен и слънчогледов шрот и производни. Рибното олио се замества все по-често с ленено олио, което не отстъпва по качество и е много богато на омега 3 мастни киселини. Необходими са обаче усилия, подходящи технологии и адекватен контрол за да се постигне устойчивост и добри практики.

Отпад

Рибните стопанства от проточен тип могат да отделят значителни количества отпадни води, съдържащи отпад от жизнената дейност на рибите, хранителни остатъци, химикали и фармацевтични продукти при функционирането си. Този отпад оказва въздействие върху околната среда. Например, може да предизвика свръх-еутрофикация на водата и от там прекомерен цъфтеж на водорасли. Този цъфтеж води до изчерпване на кислорода във водата, което от своя страна може да доведе до анаеробни процеси на гниене и до поява на токсичните за водни организми амоняк, метан и сероводород. Намалено съдържание на кислород може също директно да убие водните организми.

Използваните медикаменти и антибиотици в повечето случай също са токсични за водните организми.

Изключително богат на органични вещества и въглерод, този отпад може да бъде опасен ако се освобождава безконтролно в околната среда, но може да бъде и предимство и да доведе до допълнителни приходи. С помощта на барабанни филтри частиците с големина над 40 микрометра могат лесно да бъдат отстранени от изтичащите от аква фермите води. Тази остатъчна каша е био тор богат на нитрати и фосфати, смятан в много страни за премиум продукт. Биоторовете се търсят все повече и цента им е висока. Производството и продажбата им от иначе този неоползотворен ресурс би довел до добавена стойност в рибните стопанства. Освен съществената пряка полза на по-чисти води от аквакултурите.

Разтворените във водата вещества под 40 мирона също са богати на въглерод и след прилагане на съответната технология, могат да се използват за производство на биогаз. Енергията произведена от този биогаз може да се използва за контрол на температурата в рибното стопанство.

Местно население

В излязлата статия на Дънкан Уилямс „Достатъчно значи достатъчно, ние трябва да си върнем нашите океани и да рестартираме рибарството сега!“, авторът казва: „Има проблеми в рая!“ Множеството малки островни държави в западната и централна част на Тихия океан са икономически зависими от улова на риба. За хората в тях това е основно средство за препитание. Все повече и повече кораби на развитите нации обаче, навлизат в тези води за да търсят своята част от апетитните 7 милиарда долара годишни приходи от риболов. Световния океан и рибните популации не могат да издържат повече на това.

Добре планираните и използващи подходящи технологии аквакултури са разрешение, а не заплаха за местното население. Освен прякото използване на работна ръка в самите ферми има редица съпътстващи производства и услуги които използват местна работна сила. Покрай аква фермата неминуемо се нареждат още предприятия за преработка на готовата продукция, използват се услугите на транспортни фирми, предприятия за производство на фуражи за риба. При строежа на съоръженията се използват строителни работници и техника. Обогатява се търговията на местно ниво и се получават приходи от данъци и такси.

В последно време се заговори за така наречената „дива паша“. При този метод разработван от учените се цели изграждането на производство от даден определен значим икономически местен вид за зарибяване на моретата и океаните. Разходите по това производство се поемат от общината или държавата. Ползата е възстановяване на популацията на вида и съживяване на един цял отрасъл в района – рибарството. Отглежданите организми се пускат, като зарибителен материал за да могат малките местни рибарски флотилии да имат какво да улавят. Съответно тези видове са в собствения си ареал и използват ресурсите на моретата и океаните за отрастването си.

Кои аквакултури са устойчиви?

Няма определени видове риби или безгръбначни, които да са устойчиви сами по себе си. Устойчивостта е свързана с добри практики в храненето, отглеждането и цялостната експлоатация на фермата за аквакултури.

За устойчиви се приемат аквакултури, които:

  1. Използват храни с произход от устойчиво селско стопанство и използват колкото може повече растителен протеин и растителни олиа;
  2. Не използват неполовозрели екземпляри от природата в производството си;
  3. Производството не отделя вредни за околната среда вещества и субстанции;
  4. Не води до отрицателни последици за местните диви организми;
  5. Не използва ГМО;
  6. Използва нормални гъстоти на посадките, които да сведат до минимум риска от огнища на заболявания и зарази;
  7. Не разрушават местните ресурси, например ограничаване на питейната вода;
  8. Не застрашават здравето на хората;
  9. Подържат дългосрочно икономическо и социално благосъстояние;

Постигане на устойчиво развитие изисква спазване на пълен набор от мерки и не може да бъде постигнато, чрез просто прилагане на едно или две от тези условия. Понятието устойчивост изисква прилагане на интердисциплинарен подход към проблемите на аквакултурите. За да успее едно начинание с аквакултурна насоченост, трябва да се съчетаят усилията на много различни специалисти като, биолози, химици, физици, инженери, строители и икономисти. Цялостният и завършен подход към проблемите на аквакултурите е в основата на успеха.

България разполага с над 3000 язовира, около 300 естествени езера и реки, както и 378 км морска ивица и развитието на бизнес, свързан с водата, се очертава като добра перспектива. Началото е поставено преди повече от век, когато на първото Пловдивско изложение е бил показан рибарник за отглеждане на риба предизвикал огромен интерес. За развитието на аквакултурата в страната от самото възникване у нас принос имат Лесотехническият университет, БАН, Институтът по сладководно рибовъдство Пловдив, Институтът по рибни ресурси Варна, Институтът по рибна промишленост Бургас, Софийският и Тракийският университет. Сега ние очакваме специалистите не само да прилагат технологии за производство на аквакултури, а да използват всички добри практики по света за да постигне българската аквакултура едно устойчиво развитие.