Основни данни за репродукцията при риби

Повече от 97% от познатите ни риби са овипарни (1) (терминът означава яйценосни от английският термин – oviparous. В българският език не е прието да се казва, че рибите снасят яйца, това правят птиците, рибите отлагат хайвер). Това означава че хайверните зърна се развиват извън тялото на майката. Такива са сьомгите, шарановите, цихлидите, златните рибки и змиорката. В повечето случай при тези риби оплождането е външно. Мъжките и женските организми разпръскват техните гамети в заобикалящата ги водна среда. При някой овипарни риби се среща вътрешно оплождане, като мъжките риби притежават модифициран проникващ орган (най-често видоизменена перка) за да проникнат в половия отвор на женската. Такива са някой скатове и акули.

Хайверните зърна могат да бъдат пелагични, тоест да се носят свободно из водната среда. Някой риби отлагат хайвер като го „лепят” на камъчета по дъното (цихлиди), на различни субстрати (дискуси) или го отлагат в специално направени ямки на дъното (тилапия). Други риби разхвърлят хайвера при мръстенето и той полепва по водните растения и клоните (шаран). Количеството на хайверните зърна е видово специфично и зависи от редица фактори, като размер и възраст на рибите, температура и т. н. Морските риби обикновено произвеждат много голямо количество пелагичен хайвер. Размерът на хайверното зърно също е видово специфичен, като най-често е около 1 мм. Относително най-голям е хайверът на представителите на семейство пъстървови (Salmonidae). Сьомга Salmo salar L. – 5,56, балканска пъстърва Salmo trutta L. – 5,01мм, дъгова пъстърваOncorhynchus mykiss (Walb.) – 4,9мм, щука Esox lucius L. – 2,68мм, костур Perca fluviatilis L. – 1,28мм (2). Рекордьор в това отношение може да се води един вид морски сом Galeichthys feliceps Valenciennes in Cuvier & Valenciennes, 1840, който отлага около 50 хайверни зърна с размер 16 – 19 мм (3).

rep 04

Хайвер от пъстървови (ляво) и морски (дясно) риби.

Новоизлюпената малка рибка се нарича личинка. (И тук много често се греши в периодичната литература. Прието е да малките рибки да се наричат личинки за разлика от ларвите при насекомите.) Личинките обикновено са неоформени, носят голямо жълтъчно мехурче и се различават от възрастните екземпляри. Личинковият период при рибите също е видово специфичен и се различава по време. От няколко часа до няколко седмици. Той също така зависи от условията на външната среда. Така например при пъстървовите риби се говори за градусодни. Това е време умножено по температура, защото развитието и излюпването е силно зависимо от температурата на водата.

rep 03

Снимки на личинки на балканска пъстърва (Salmo trutta L.) и платика (Abramis brama L.)

Личинките растат бързо и променят външния си вид и структура (процес наречен метаморфоза) докато достигнат ювенилната си форма. Тя се определя по сравнително стабилното състояние на рибата. Ювенилните малки са резорбирали жълтъчното си мехурче и започват да се хранят активно. Този момент е свързан с необходимостта при рибите да изобилства от подходяща жива храна (зоопланктон или фитопланктон). Процеса метаморфоза в аквакултурите е свързан с най-големите загуби на млади организми. Когато рибата достигне тази стабилна ювенилна форма, тя значително по-лесно понася промени на средата и транспортиране. В аквакултурите това е така наречения „зарибителен материал”. Ювенилната форма до голяма степен прилича на възрастната форма на рибата.

При овивипарните (ovoviviparous, на български често ги наричаме погрешно живородни) риби яйцеклетките се развиват в тялото на майката след вътрешно оплождане. Те получават храна за сметка на майката или на жълтъчни структури. Всеки ембрион се развива в собственото си хайверно зърно. Познати примери на живородни риби са добре познатите ни аквариумни гупи (Poecilia reticulata Peters, 1859), ангелските акули и живите фосили познати като ръкоперки (Coelacanth).

Някой риби са вивипариди (viviparous, живородни). При тях майката не изхвърля хайвера и подхранва ембрионите. Обикновено при  живородните риби има структура, аналогична на плацентата при бозайници, свързващи кръвоснабдяването на майката с тази на ембриона. Примери за живородни риби са сърф-костурите от семейство Embiotocidae, рибите плавници и лимонената акула. Някои живородни риби са оофаги, развиващите се ембриони се хранят с другия хайвер произведен от майката. Оофаги са някой акули катоNomorhamphus ebrardtii (4). Вътрематоченият канибализъм е друга разновидност на вивипаридите. При тези риби по-едрите ембриони изяждат по-дребните вътре в майката. Такъв тип поведение се наблюдава при сивата акула и при Nomorhamphus ebrardtii (4).

  1. Peter Scott: Livebearing Fishes, p. 13. Tetra Press 1997. ISBN 1-56465-193-2
  2. Małgorzata Bonisławska, Krzysztof Formicki, Agata Korzelecka-Orkisz, Aleksander Winnicki, FISH EGG SIZE VARIABILITY: BIOLOGICAL SIGNIFICANCE, Journal of Polish Agricultural Universities (EJPAU), 2001 Volume 4, Issue 2
  3. Bertin L., 1958. Sexualite et fecondation, In: Traite de zoologie [Grasse P.–P. (ed.)], Masson et Cie Paris 13 (2): 1585–1653.
  4. Meisner, A & Burns, J: Viviparity in the Halfbeak Genera Dermogenys and Nomorhamphus (Teleostei: Hemiramphidae). Journal of Morphology 234, pp. 295–317, 1997